Нормално поведение при котките и леки признаци за заболявания

Всяка котка е индивидуална и уникална. Добре е да знаете кое е типично за една „нормална” котка, но е  най–добре да знаете какво е нормално за вашата. Обърнете внимание върху няколко прости детайла от ежедневната рутина на котката ви и няма да пропуснете признак, който показва, че нещо не е наред. Прегледайте списъка с обичайните признаци и симптоми, които да ви алармират, че се налага посещение при вашия ветеринарен лекар.

Хранене и прием на вода

Запознайте се с конкретното количество храна, което вашата котка приема за 24-часов период. Не е достатъчно да наблюдавате как котката ви отива до купичката си и хапва една две хапки. Необходимо е да отмервате порциите й (особено сухата храна) и да следите за лакомствата, които й предлагате. След като сте установили точното количество храна, което обикновено приема, бъдете наблюдателни и следете за настъпили промени в това отношение.

Разберете от къде и от какъв съд пие вода вашата котка (купа, чешма, чашата на нощното шкафче…) Не е лесно да се измери точното количество вода, както при храната, но може да наблюдавате за значими промени в питейните й навици.

Среднодневният обем на водата при различните котки варира в широки граници. Ако котката ви се храни предимно или единствено със суха храна, е нормално да приема повече вода, отколкото котка,  хранеща се с консервирана/мокра/храна (обемът на урината всъщност е добър индикатор за “нормална“ консумация на вода).

Промяна в приема на храна и вода

Противно на общоприетото вярване, повечето котки не са придирчиви към храна. Следете за промени като увеличена или намалена консумация и как котката дъвче храната си. Намаленият апетит може да бъде признак за заболявания, вариращи от дентални, до-туморни патологии. Увеличеният апетит пък може да е причинен от захарен диабет, хипертиреоидизъм или други заболявания.

Промяната в приема на вода е трудно да бъде установена, особено при котки, които излизат навън или си набавят вода от тоалетни или мивки. Повишеният прием на вода може да е ранен симптом за проблеми с щитовидната жлеза, бъбреците, захарен диабет или други проблеми.

Ако приема на храна и вода е под въпрос, тогава може да измерите точното количество храна и вода, когато я давате, и да повторите същото – след 24 часа. Това ще ви даде по-ясна представа за консумацията на котката ви.

Необяснимо отслабване или напълняване

Промяната в теглото не е задължително да се свързва с промяната в апетита. Котките с хипертиреоидизъм или захарен диабет могат да отслабнат, въпреки повишения им апетит. Има много други заболявания, които могат да бъдат съпроводени с повишен апетит и отслабване. Ако котка ви отива до купичката с храна и веднага се връща, без да се е хранила, причината може да е гадене или болка в устната кухина (дентално заболяване, неоплазия и др).

Отслабването често е незабележимо, поради плътната козина. Може да прецените телесното състояние на котката ви като леко я опипвате в областта на ребрата. Те трябва лесно да се напипат  и усещат, но не и да са прекалено изпъкнали. От друга страна, затлъстяването е сериозен здравословен проблем при котките. Те са с повишен риск към хроничен панкреатит, захарен диабет, проблеми със ставите или други. Стопаните им могат да си закупят малки кантари за животни и да ги мерят вкъщи. Ако забележите наднормено тегло, вашият ветеринарен лекар ще ви предложи правилна стратегия за здравословното му коригиране. Заведете котката ви възможно най-бързо при ветеринарен лекар, ако има неочаквана загуба на тегло.

Уриниране и изхождане

Обърнете внимание на количеството урина, което отделя вашата котка. Ако използвате абсорбираща тоалетна може да забележите броя и размера на мокрите петна преди да загребете изпражненията и разбъркате тоалетната. Обикновено една възрастна котка отделя около 2-3 шепи урина на ден. Котките са създания, следващи навиците си, затова, ако имате повече от една котка, наблюдавайки ги – можете да добиете представа коя котка къде пишка и в кой ъгъл.

Много важно е редовното почистване на котешката тоалетна. Котка, която уринира нередовно (по-голямо, по-малко количество, по-тъмна и с неприятна миризма, на необичайни места) може да страда от инфекция на пикочните пътища, бъбречно, чернодробно заболяване или захарен диабет. Може също така да бъде симптом и за артрит, който прави ходенето до самата тоалетна и влизането в нея много трудно. Запушване на уринарния тракт е сигнал за незабавно посещение при лекар. Това е лечимо заболяване, но времето е от решаващо значение. Тази котка трябва да получи незабавна ветеринарна помощ. В противен случай могат да се развият фатални усложнения. Симптомите включват – напрягане в тоалетната без никакъв резултат, плач по време на уриниране и чести опити за уриниране.

Следете изпражнение на вашата котка всеки ден. Няма значение какъв тип тоалетна използвате, изпражненията се почистват всеки ден. Обръщайте внимание на формата, цвета и консистенцията на изпражнението – отнема секунди докато го преместите в кошчето за боклук или в тоалетната. Една възрастна котка се изхожда веднъж за период от 24 до 36 часа. Цветът трябва да е тъмно кафяв, изпражнението да е добре оформено и достатъчно влажно, така че пясъкът/силиконът да залепне за него, а миризмата му да е такава, че да не ви изгони от стаята. Важно е да сменяте цялата тоалетна на всеки 24 часа.

Сън и поспиване

Необходимо е да знаете къде всяка ваша котка прекарва времето си. Повечето котки заспиват там, където е слънчево или където е „екшъна” – на прозореца, на бюрото ви, във всекидневната и т.н. Те спят там, където е безопасно, топло и тихо (често и в спалнята). Обикновено домашната котка спи 14-16 часа на ден и има 3-4 любими свои места. По време на сън, котките следва бързо да реагират на обичайни външни дразнители като – влизането ви в стаята или приготвянето на храната й. Ако котката ви си поспива повече от обичайното или демонстрира признаци на дискомфорт, лежейки и ставайки, това може да е симптом за наличие на  заболяване.

Когато котките не се чувстват добре те се оттеглят, вместо да се оплакват, затова ако една котка не прекарва времето си на обичайните си любими места, е възможно да има проблем. Консултирайте се вашият ветеринарен лекар.

Действие и взаимодействие

Необходимо е да обръщате специално внимание на рутинното поведение на вашата котка – как ви посреща на вратата, как ви буди сутрин, следвайки ви до банята, как играе със своите играчки или наблюдава нещо навън през прозореца. Котките са социални животни, те се наслаждават на всяко взаимодействие със стопаните си и често с други домашни любимци. Промени в ежедневното поведение може да сигнализират за проблеми като страх, безпокойство или заболяване. Всяка промяна в обичайната рутина на котката ви изисква установяване на причините за това с помощта на ветеринарния ви лекар.

Промяна в галенето и сресването

Обикновено котките са претенциозни относно галенето. Забележете дали козината на котката ви е чиста и не е сплъстена. Също така трябва да обърнете внимание на реакциите й по време на сресване. Промяна в поведение по време на галене/сресване може да бъде индикатор за страх, безпокойство, болка или други заболявания.

Показатели за стрес

Да, въпреки лесният живот на котките, те понякога се оказват жертва на силен стрес. Скуката или внезапна промяна в начина на живот може да е причина за стрес. Стресираните котки прекарват по малко време в галене и игра. Могат също така да променят навиците си на хранене. Първоначално е важно да се изключат възможните медицински проблеми за настъпилите промени и след това да се обърнем към стреса. Социалното устройство на котките е по различно от това на хората и кучетата. Промени в семейството като например – присъединяване на нов любимец, трябва да се направи постепенно. Моля, свържете се с вашата ветеринарна клиника за информация как успешно да реализирате тези промени.

Промяна във вокализацията и поведението

Повишена вокализация, мяукане или нетипично поведение се среща често при по възрастни котки и е възможно да е свързано с някои съпътстващи заболявания като хипертиреоидизъм , високо кръвно налягане или централно мозъчни заболявания. Много котки също вокализират, когато изпитват болка или са обезпокоени. Ако забележите промяна във вокализацията, насрочете час при ветеринарния си лекар, за да се изключат някои проблеми и да се предприемат действия за намаляване или елиминиране на това поведение.

Лош дъх

Проучванията показват, че 70% от котките още от 3 годишна възраст имат заболяване на венците. При всяко посещение във ветеринарната клиника е важно да се прави и дентален преглед, за да се предотврати възникването на по-сериозни стоматологични проблеми. Един от ранните симптоми за орален проблем, е лошият дъх. Редовното миене на зъбите и ветеринарно-  стоматологична грижа предпазва от лошия дъх, болка, загуба на зъби и разпространение на инфекция до други органи.