Дирофилариозата е паразитно заболяване широко разпространено в световен мащаб!

Заразяват се видовете куче, котка, пор, лисица, вълк, тюлен, кон. Човекът може много рядко да бъде случаен гостоприемник, в който Dirofilaria immitis не може да завърши цикъла си на развитие до възрастен паразит. Разпространението зависи от една страна от популацията на резервоарния гостоприемник (обикновено куче), в който завършва жизнения цикъл на паразита и се получава микрофиларемия, а от друга страна от популацията на комарите, в които се развиват ранните ларвни стадии.

Заболяването се причинява от Dirofilaria immitis. Възрастните червеи с дължина от 17-27 см нормално паразитират в пулмонарните артерии и дясното предсърдие. Микрофилариите (дълги около 315 µm) се намират в кръвния ток и живеят 1-3 години. Микрофилариите се поглъщат от комари по време на храненето им. В комарите те узряват до ларви трета степен (L3) за 8-28 дни в зависимост от външните температури. След това комарите могат да заразят чрез ухапване друго животно. Един комар може да пренесе 10-12 инвазиоспособни ларви. В заразеното куче за около 6 месеца L3 зреят до L4 и L5 и се превръщат във възрастни паразити. L5 ларвите са дълги 1-2 см и могат да предизвикат клинично проявено заболяване при придвижването си в най-дисталните краища на пулмонарните артерии, където те зреят. Кучета с голям брой мигриращи L5 могат да започнат да кашлят 2-3 месеца преди да има микрофиларемия или антигени в кръвта. Диагнозата в такива случаи е трудна. 6-7 месеца след инвазирането кучето развива микрофиларемия, ако има възрастни червеи и от двата пола. При около 10 % от случаите микрофиларемията предизвиква мощна имунна реакция, която унищожава микрофилариите. Възрастните червеи в сърцето живеят 3-5 години. Докато са живи те рядко превизвикват ендартерит и емболизация. Те обаче предизвикват нарушаване на хемодинамиката, повишаване на кръвното налягане, хипертрофия на дясната камера и дясностранна сърдечна недостатъчност. Тези промени са по-силни при физически активни кучета. При спортни кучета и кучета за работа може да се получи тежка патология, дори и при малък брой паразити.

Клинични признаци

Много кучета с дирофилариоза са асимптоматични! Видимо болните животни се уморяват лесно, отслабват, развиват задух, особено след физическо натоварване, кашлят, често с кръв в изхрачения секрет. Кашлицата е основен клиничен признак. Основен фактор в заболяването са възрастните паразити, които се намират в пулмонарните артерии и дясната част на сърцето. В някои случаи, обаче, отделни паразити могат да предизвикат емболия на артерии в мозъка, окото и други органи, което води до съответните органни заболявания.

При механично запушване на трикуспидалната клапа или поради развитието на cor pulmonale се развиват признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност. При аускултация се чуват ненормални белодробни шумове (най-често влажни хрипове), по-силен и често разцепен втори сърдечен тон, сърдечен шум, свързан с трикуспидалната клапа, сърдечни аритмии. Може да се наблюдава асцит, хепатомегалия, иктерус, чернодробна и бъбречна дисфункция. При запушване на vena cava от паразити, което се получава при повече от 60 възрастни червея, много често се развива разширяване на югуларните вени и пулсации на югуларните вени (ретрограден венозен пулс), дисиминирана вътресъдова коагулация и смърт до 24-72 часа, вследствие на кардиогенен шок. Това състояние се нарича синдром на vena cava (caval syndrom). Синдромът на vena cava трябва да се отдиференцира от тежката форма на заболяването без обструкция,за да се прецени дали е необходимо или не хирургическо лечение. Запушването на vena cava се доказва най-точно с ехография.

Лечение

Съвременните методи на лечение позволяват пълното излекуване на пациент, с дирофилария. Съществуват различни методи и медикаментозни схеми, в зависимост от стадия на развитие на заболяването. Профилактиката остава най-правилния подход !

Ветеринарна клиника „София“ предлага инициатива за профилактика на дирофиларията!

Тя е съгласно препоръките на „Американската асоциация за дирофилария“ и представлява: първата стъпка е тест за заболяването. Ако той е отрицателен, се стартира приложението на съответните препарати за профилактика (по избор на вашия ветеринарен лекар), които се приемат всеки месец през цялата година. Асоциацията препоръчва още, въпреки спазването на тази схема, тестът да се прави  още 1-2 пъти в годината. От изключителна важност е програмата да започне от 8-та седмица от  живота на малките кученца.