Ларингеалната парализа е състояние, което не позволява отварянето на ларинкса (отваряне на трахеалната тръба) по време на дишане, което води до обструкция на дихателния път и в краен случай до задушаване. Това състояние е най-често срещано при по-възрастни големи породи кучета най-вече лабрадори, но може и да се срещне при млади кучета като сибирско хъски. При по-възрастни кучета състоянието е придобито и често свързано с предхождаща полиневропатия (генерализирано заболяване на нервната система). При млади кучета заболяването е наследствено. За съжаление консервативната терапия като почивка, противовъвпалителни средства, бронходилататори не действат в дългосрочен план на това заболяване. Хирургията е препоръчителна в повечето случаи и често е с добри и дори отлични резултати. Все пак съществуват и някои усложнения, които могат да се случат след хирургия и стопаните трябва да бъдат наясно с рисковете, свързани с хирургичната намеса.

Как се диагностицира?

Ларингеалната парализа се диагностицира след седация и преглед на горните дихателни пътища. Тази процедура се нуждае от лека седация, а не пълна упойка. Ръчен ларингоскоп или ендоскоп се използва, за да се види ларинкса по време на спонтанно дишане. Диагнозата се потвърждава ако хрущялите на ларинкса не могат да се отворят при инспирация. Други изследвания, които се препоръчва да се направят рутинно при кучета със съмнение за това заболяване са: кръвни изследвания: пълна кръвна картина, биохимия и изследване за щитовидната жлеза, изследване на урина, рентгенови снимки на гръдния кош. В някои случаи коремна ехография.

Какво се случва при хирургичната интервенция?

Съществуват много хирургични техники, за третиране на това състояние при кучета, но процедурата, която най-често се прави се нарича „унилатерална крикоаритеноидна латерализация“ или по-често наричана „ларингеално връзване“. Тази хирургична процедура се състои от правенето на малък разрез върху съответната страна на врата и последваща дисекция на външната стена на хрущяла на ларинкса. Един или два шева се поставят, за да се „завърже“ хрущялния ръб на ларинкса. Резултатът е перманентно отваряне на едната страна на дихателния път, което в повечето случаи води до значително подобрение и/или окончателно решаване на дихателните трудности.

Следоперативна грижа

Повечето кучета нямат значителни усложнения в близкия постоперативен период. Вашето животно ще се нуждае от стриктно следене и интензивни грижи за 1-2 дни след хирургията. Ще трябва да бъде с ограничени движения за 6 седмици, за да се намали риска от компрометиране на хирургията и за да се позволи на тъканта да зарастне около шевовете. До края на живота на кучето не се препоръчва плуване, използването на нашийници заради риска от повреждане на дихателните пътища или аспирационна пневмония.