Брахицефалният синдром (БЦС) е комбинация от аномалии на горния респираторен тракт при кучета, което води до частична обструкция на горния отдел на дихателната система.  Обикновено мислим, че този синдром най-вече се среща при кучета със сплескани муцуни като английски булдог, мопс, бостън териер и пекинез, но трябва да знаем, че котките също могат да страдат от него(персийските). БЦС включва стеснени ноздри, удължено меко небце, евентрация на ларингеалните сакове, ларингеален колапс и хипопластична трахея. Засегнатите кучета и котки могат да имат комбинация от тези заболявания. Всички тези състояния модаг да бъдат диагностицирани след извършването на обстоен клиничен преглед на устната кухина, което изсиква лека седация и рентгенови снимки на гръден кош.

За какво да следим?

Клиничните признаци включват шумно дишане, хъркане, бърза изморяемост, регургитация, пошръщане, припадъци и трудно дишане. Много животни с БЦС не могат да издържат на горещини. В по-леките му форми или в първоначалният му стадий животните с успех могат да бъдат подложени на понижаване на теглото, ограничаване на движенията и пребиваване в по-хладна обстановка. Ако обаче животните имат проблеми с дишането може да се наложи да се хоспитализират, за да може да им бъде предоставен кислород, седация и противовъзпалителни средства. При спешни случаи някои кучета ще се нуждаят от трахеостома (тръбичка подпомагаща дишането).

Ако забележите, че домашния ви любимец хърка силно или лесно се изморява след разходка, кашля, дави се, хрипти често или се задъхва силно, значи той може да има признаци на БЦС. Ако смятате, че вашето животно има БЦС свържете се с вашия ветеринарен лекар, за да може да се предприеме навременна терапия (хирургична или медикаментозна) и за да се улесни дишането на вашия любимец.

Ако вашето животно диша много трудно и не му стига въздух или има тъмно червен или лилав език трябва незабавно да се потърси спешна ветеринарно-медицинска помощ!

Как хирургията може да помогне на моето животно?

Повечето брахицефални животни са родени или със стеснени ноздри или с хипопластична трахея или и двете заедно и докато се развиват тези състояния водят до удължаване на мекото небце, еверзия на ларингеалните сакове и в краен стадий до ларингеален колапс. Така че ако се хване рано е възможно да се забави или да се спре прогресирането на клиничните признаци. Само стеснените ноздри, удълженото меко небце и евентрираните ларингеални сакове могат да се оправят с хирургична корекция, но повечето животни живеят много по-комфортно след извършена хирургия.

Повечето животни остават под 24 часово наблюдение след хирургичната намеса, за да могат да се следят внимателно след анестезията и хирургията. Усложненията след хирургичната намеса не са чести, но могат да включват промяна в гласа и в лаенето, пневмония и секретиране от носа и секреция от шевовете.