Терапия със стволови клетки при травма на радиалния нерв при котка
Котка Найда е прибрана от улицата и доведена в нашата клиника с охлузна рана на корема, ниско приведен лакът, дорзално извита лапа и невъзможност за стъпване върху предния си десен крайник.
В следствие на обстойния преглед, който извършихме беше установено липса на повърхностна чувствителност по ростралната повърхност на крайника и липса на дълбока чувствителност. Работната ни диагноза беше травма на радиалния нерв.
Състоянието се среща по-често при кучетата отколкото при котките и най-често е последица след удар от кола или падане от високо. В случая на Найда етиологията и давността на проблема бяха неясни тъй като беше живяла на улицата.
Бяха направени рентгенови снимки на крайника в ортогонални проекции с цел да се визуализира и локализира евентуалното място на травма или руптура на нерва, но за щастие или не нямаше фрактура на никоя от костите.
Подходите в такива случаи са няколко:
- Опит за локализиране на скъсания нерв и неговото хирургично възстановяване /на този етап във ветеринарната медицина този подход е с доста съмнителна прогноза/
- Прикрепване на функциониращ нерв и мускул към нефункциониращ мускул
- Карпална артродеза
- Ампутация
Регенерацията на аксоните в нерва прогресира с около 1мм. на ден ако нервната обвивка е непокътната. Ако аксона трябва да расте над 20 см.регенерацията е малко вероятна, защото би отнела около 8 месеца, а нервната обвивка се свива и изчезва с течение на времето. Именно по тази причина ако мускулната активност не се въввърне до 8 месеца се смята, че това никога няма да се случи.
Стопаните не се примириха с мисълта за евентуална ампутация на крайника и искаха да се опита всичко преди да се стигне до този момент.
Тогава беше предложен варианта за лечение със стволови клетки. Въпреки, че все още се използва с експериментална цел, метода дава доста добри резултати в различните си области на приложение.
В следващите редове ще ви запознаем с някои от харектеристиките на стволовите клетки и възможностите за лечение, които те ни предоставят:
Стволовите клетки имат две важни характеристики, които ги отличават от другите видове клетки. Първо, те са неспециализирани клетки, които се подновяват за дълги периоди чрез клетъчно делене. Второ, при определени физиологични или експериментални условия , те могат да бъдат стимулирани да се превърнат в клетки със специални функции: съкратителните клетки на сърдечния мускул, инсулин продуциращите клетки на панкреаса или клектките, които формират сухожилието или хрущяла. Следователно стволовите клетки могат да служат като един вид „система за регенерация“ на тялото. Теоритично те могат да се делят неограничено и да „поправят“ засегнатите тъкани.
Същетвуват два вида стволови клетки: ембрионални стволови клетки и зрели стволови клетки. Ембрионалните стволови клетки са получени от ембриони. Те могат да се диференцират в много различни клетъчни типове, но този процес е трудно да се контролира. Следователно винаги може да има опасения, че ембрионалните стволови клетки могат да доведат до нежелани видове клетки или тумори, когато се инжектират в животни.
Стволовите клетки са недиференцирани клетки, намерени между диференцирани клетки в тъкан или орган на живо родени животни. Те могат да пролиферират и да се диференцират до получаване на основните видове специализирани клетки на тъканта или органа. Основната роля на зрелите стволови клетки в жив организъм, са да поддържат и регенерират тъканите, в които те се намират. Те могат да бъдат използвани по автоложен начин (т.е. животно се третира с неговите собствени клетки). По този начин се избягва предаването на патогени и евентуалното отхвърляне на клетките.
Главните източници, от които могат да бъдат получени възрастните стволови клетки са костния мозък, мазнините, пъпната връв и т.н. Костния мозък съдържа най-малко два вида стволови клетки. Една популация, наречени хематопоетични стволови клетки (образува всички кръвни клетки в тялото) и втора популация наречена мезенхимни стволови клетки (или стромални клетки), която генерира костите, хрущялите, сухожилията, връзките, мазнините и др. Мастната тъкан е богат и лесно достъпен източник на мезенхимни стволови клетки.
/източник www.fat-stem.be/
Клинична употреба
Терапия със стволови клетки.
Регенеративната медицина има за цел да замени и/или регенерира повредените или нефункциониращи тъкани или органи.
Целта на лечението със стволови клетки е да се осигури тъканна регенерация без образуването на белег и с по-малко възпаление. Излекуваната тъкан има по-добри биомеханични и структурни способности от съединителната тъкан.
Стволовите клетки са възстановяващите клетки на организма. Те имат способността да се разделят и да се диференцират в различни видове клетки, въз основа на това къде те са необходими в тялото. Мезенхимните стволови клетки (MSC) стимулират регенерацията на увредената тъкан по повече от един начин:
- СТРУКТУРНО: структурен принос за възстановяването на тъканите чрез техния мултилинеарен капацитет на диференциация, базиран на микросредата (тъканта), в която те са необходими/поставени.
ЦЕЛ ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ ТЪКАН ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОКАЗАНИЯ Хондрогенеза Хондроцит Хрущял Ставни заболявания (OCD, OA, ревматизъм, малформации) Остеогенеза Остеоцит Кост Костни фрактури и заболявания Миогенеза Миоцит Мускул Мускулни заболявания, дефекти на миокарда Тендогенеза
ЛигаментогенезаТ/Л Фибробласт Сухожилие/ Лигамент Травми на сухожилията и връзките Неврогенеза Невробласт Нервна Травми на нерви, парези и парализи Други Адипоцити,
Кератиноцити …Съединителна тъкан Зарастване на рани и др. - ТРОФИЧНО: чрез директни (клетка-клетка) и индиректни (растежни фактори) взаимодействия модулиращи местната околна среда
– стимулирайки локалното заздравяване на тъканта
– имуносупресивно
– противовъзпалително
– анти апоптично
– повишаване на пролиферацията, миграцията и диференциацията на ендогенните стволови клетки в повечето тъкани на тялото
– нео-ангиогенеза, повишавайки кръвоснабдяването
А ето и как протече целият процес при Найда
След адекватна анестезия и стандартна предоперативна подготовка беше взето парче мастна тъкан от коремната област.
Парчето се поставя в специален контейнер с подходяща транспортна среда.
Взима се предварително уговорено количество кръв, което заедно с мастната тъкан се изпраща в лабораторията в Белгия.
Там клетките се отглеждат и отдиференцират до необходимите ни в случая невробласти, след което се изпращат обратно за имплантирането им. Работи се в напълно стерилна среда. Клетките се инжектират в периневриума. Очакваното подобрение може да настъпи след 1 до 8 месеца.
Предприета бе и постоперативна физиотерапия с масажи и пасивни движения. Акупунктурата и електростимулацията биха били доста добър подход, но за съжаление темперамента на пациента ни не позволи да ги включим към рехабилитационния ни протокол.
2 седмици след имплантирането на мезенхимните стволови клетки при Найда настъпи поява на (макар и минимална) повърхностна и дълбока чувствителност в крайника. Започна да свива и лакътя, което говори за възстановяване на n. musculocutaneus.
Все още не бързаме с предварителните заключения, но продължаваме да следим случая и да се надяваме за пълното възстановяване на Найда.
Искаме да изкажем специални благодарности на д-р Петър Ефтимов с чиято помощ се осъществи целият процес!