Куче и котка с мастоцитом
Бък е 16 г мъжка болонка, която дойде във ветеринарна клиника „София“ с оплакването, че над дясната горна устна под носа се е появило възелче, което расте бързо и не се повлиява от системни антибиотици и локални медикаменти. Според стопаните кучето е в добро общо състояние за годините си. При прегледа се установи бутоноподобна, разязвена лезия над дясната горна устна. Нямаше увеличени регионални повърхностни лимфни възли. При аускултацията се установи и лек сърдечен шум. Всичко останало от прегледа беше в норма.
Направихме ТАБ (тънкоиглена аспирационна биопсия) от лезията и от регионалния лимфен възел. Препаратите бяха оцветени с Хемаколор.
Диагнозата е силно диференциран (I степен) мастоцитом.
Мастоклетъчният тумор е съставен от мастоцити – те са клетки, произхождащи от костния мозък и съзряващи в съединителната тъкан. Мастоцитите са специализирани клетки, които когато са стимулирани, отделят биологично активни субстанции: хистамин, хепарин, серотонин, простагландини и протеолитични ензими. Те са изключително важни при имунен отговор, но могат да бъдат и опасни, когато са в излишък.
Мастоцитомите представляват туморна пролиферация на мастните клетки. Те са обикновено дермални и субкутанни неоплазии, които съставляват много голяма част от злокачествените кожни тумори при кучетата (около 11-27%). Обикновено се засягат по-възрастните кучета, но се откриват и при по-млади. Мастоцитомите се локализират най-често по задните крайници, главата, шията, препуциума и перинеалната област. Породите, при които се срещат най-често са: боксер, бостън териер, ваймаранер, шар-пей, мопс, английски и френски булдог, лабрадор и голдън ретривър и др.
В случая на Бъки поради невъзможността от хирургична намеса бе предприета медикаментозна терапия и след около 3 седмици резултата беше налице!
При котките мастоцитомът е четвъртият най-разпространен кожен тумор. Той заема 2 до 15% от кожните неоплазии. По-предразположени са котките на и над средната възраст (8-10 години). Като породи, литературните данни сочат, че сиамките са най-често засегнати, но лезии се наблюдават и при други породи.
КЛИНИКА: Наблюдава се малка, твърда, бутоноподобна лезия. Възможно е мястото да е зачервено, разязвено и/или с опадане на космената покривка в областта (алопеция), както и да е с вида на нормална кожа. Рядко мастоцитомите могат да се манифестират като меки, неоформени, флуктуиращи маси, които е възможно да се сбъркат с абсцес или липом. Понякога мастоклетъчната лезия може да е много голяма, дифузна, дори да заема до 60% от телесната повърхност. Регионалните лимфни възли се въвличат в процеса и реагират в 70% от случаите.
Клиничните изяви на заболяването варират и обикновено отразяват степента на въвличане на различни системи в процеса, както и наличието, респективно отсъствието на паранеопластични разстройства. Може да се наблюдават локален пруритус, анорексия, замаяност, повръщане, диария, мелена, коремна болка, микроцитна хипохромна анемия и др. Като правило системните мастоцитози се проявяват с клиника на системно заболяване, а кожните – не. Освобождаването на биологично активни вещества от гранулите на мастоцитните клетки води до стомашни язви, кардиопулмонални разстройства, перитуморни реакции, забавено зарстване на рани, повлияване факторите на кръвосъсирване и др.
Повечето паранеопластични разстройства, свързани с мастоцитомите се дължат на освобождаването на хистамин от мастоцитните гранули. Този процес не е обвързан с клиничния стадий, хистологичната степен на тумора и т.н – при всички пациенти с мастоцитом се наблюдават повишени нива на хистамин в кръвта.
Хистаминът действа на основно на два типа рецептори – Н1 и Н2, които се откриват масово в органи, принадлежащи към различни системи в организма – стомашно-чревен тракт, съдови стени, сърдечна мускулатура, дихателна система и др. Освен това общо, системно действие, хистаминът може да проявява и локално такова. Обикновено то се отключва при стимулиране разпада на гранулите в мастоцитите при различни външни въздействия – грубо манипулиране в областта на лезията, дори по-висока или по-ниска температура на околната среда може да доведе до увреждане на гранулите и съответно освобождаване на биологично активни субстанции. Това от своя страна предизвиква реакция – перитуморен оток, зачервяване, пруритус и др.
Това е котка Ейнджъл, която е на 13год. и беше докарана в клиниката ни с оплакване от периодично повръщане, което в последните 2 седмици е зачестило. Забелязано е и плоско образувание с големина на монета от 20ст. в областта на гърдите, което в рамките на един месец според стопаните е нарастнало двойно.
След обстоен преглед се установи, че регионалните лимфни възли също са реагирали силно.
Мастоцитомите при котките имат 3 основни клинични презентации:
- Кожна
- Лимфоретикуларна/висцерална (засягат се черен дроб, далак, регионални лимфни възли и др.)
- Гастроинтестинална
ДИАГНОЗА: Поставянето на диагноза „мастоцитом“ е сравнително лесно. Използват се различни методи за целта.
- ТАБ – тънкоиглена аспирационна биопсия: представлява цитологичен метод за оценка на клетъчния състав на лезията. Изготвят се оцветени препарати на проби, взети от тумора, които се микроскопират. В много от случаите този метод е абсолютно достатъчен за поставяне на правилна диагноза. Необходимо е да се направи диференциална диагноза спрямо други кръглоклетъчни неоплазии.
- Хистологично изследване: представлява изследване на част от неоплазията, след специално подготвяне на микроскопски препарат. Този метод се използва за потвърждаване на диагнозата, поставянето й, когато цитологичното изследване не е достатъчно, както и за категоризиране на конкретния тумор.
Мастоцитните тумори се разпределят в 3 хистологични категории:
I. Добре диференцирани – зрели клетки
II. Средно диференцирани
III. Слабо диференцирани – анапластични мастоцити
Слабо диференцираните мастоцитоми са най-опасните и с най-лоша прогноза, докато добре диференцираните се отличават със сравнително оптимистична прогноза.
В случая на Ейнджъл се касае за среднодиференцирани мастоцитоми, които за съжаление са със съмнителна прогноза.
При котките има и една малко по-различна хистологична класификация – отличават се 2 хистологични субтипа кожни мастоцитоми:
I. Хистиоцитен тип (често се открива при млади сиамки под 4 годишна възраст)
II. Мастоцитен тип (по-често при животни над 4 годишна възраст, без породна предсразположеност, често са засегнати миксове)
Естествено в диагностиката на това заболяване се използват и много други методи като ехография, рентгенография, кръвни изследвания и т.н, които спомагат за изясняване на картината. Изброените методи са особено полезни при системна мастоцитоза, когато лезии могат да се откриват в различни вътрешни органи.
ТЕРАПИЯ И ПРОГНОЗА: и при кучетата, и при котките подходът към вече диагностицирания мастоцитом е сходен. Използват се различни методи за терапия с различен успех.
- Хирургично отстраняване на неоплазиите
- Химиотерапия (често използван препарат е Преднизонът)
- Лъчетерапия
- Използване на Н1 и Н2 рецепторни блокери (циметидин, сукралфат и др)
Естествено важна е и симптоматичната терапия, особено при системно протичане на заболяването.
Съществуват и някои методи в процес на изпитване като например използването на дейонизирана вода in vivo за стимулиране руптурата на мастоцитните клетки и съответно разрушаване на тумора, тъй като мастоцитните клетки са чувствителни на хипоосмоларитет.
Прогнозата варира и най-често се определя от хистологичната степен на тумора. Слабодиференцираните мастоцитоми обикновено са с лоша прогноза, докато добре диференцираните са с оптимистична при навременно установяване на процеса и правилно провеждане на терапията.
При Ейнджъл също бе предприета медикаментозна терапия и в най-скоро време очакваме контролния й преглед.