Зареждане…
Телефон за връзка: +359 888 43 8001 | Клиниката работи само с предварително записани часове!

Хистиоцитоза – случаят на Терес

Общ преглед на хистиоцитните заболявания при кучето

Заболяванията, които произхождат от хистиоцитна пролиферация варират от доброкачествени, самоограничаващи се лезии до злокачествени, живото-застрашаващи саркоми и включват новооткрито заболяване на далачните и костномозъчни макрофаги.

Поне три добре обособени синдрома, които произтилизат от хистиоцитна пролиферация са описани при кучето. Това са кожната хистиоцитома, реактивна хистиоцитоза (кожна и системна) и хистиоцитна саркома (локализирана и дисеминирана). Злокачествената фиброзна хистиоцитома до скоро беше групирана в тази група, но по-нови проучвания сочат, че тя се отнася към мекотъканните саркоми.

Произход на хистиоцитите

Повечето хистиоцити пролиферират от CD34+ стволови клетки в костния мозък в макрофаги и един от трите типа дендритни клетки: епителни или Лангерхансови клетки в кожата, интерстициални дентдритни клетки в много органи и итердигитиращи дендритки клетки (АПК) локализирани в Т-клетъчната зона в периферните лимфоидни органи. За последните няма данни да водят до хистиоцитно заболяване. Пролиферацията на CD34+ стволовите клетки се влияе от цитокини и специфични комбинации от тях.

Хистиоцитом

Хистиоцитомите са доброкачествени кожни тумори, най-често при млади кучета и представляват от 3% до 14 % от кожните тумори при този вид. Превалентността им е най-голяма при животни под 3 годишна възраст. Породна предразположеност има за боксери, дакели, кокер спаниели, немски догове, шелти и бул териери. Няма данни за полова предразположеност.

Хистиоцитомите представляват кожни образувания, <2-3 см. в диаметър, с бърз растеж. Най-често са локализирани по крайниците, главата, ушите и врата. Въпреки бързият им растеж те са доброкачествени. Някои кучета имат няколко лезии при диагностициране и рядко може да се засегнат и регионалните лимфни възли, най-често при Шар-Пей.

Диагнозата се поставя цитологично, хистологично. За диференцирането им от другите хистиоцитни заболявания се използват повърхностни клетъчни маркери и имунохистохимично изследване.

Лечение: в повечето случаи, туморите регресират спонтанно в рамките на 3 месеца. Рядко се съобщават метастази в регионалните лимфни възли. При множество лезии и метастази, курсът на заболяването е протрахиран с чести рецидиви на регресиращи лезии. Евентуално се очаква спонтанна регресия на всички лезии. Хирургичното лечение обикновено е лечебно. Допълваща терапия (кортикостероиди) в общия случай не е необходима.

Прогнозата за единични кожни лезии е отлична. Прогнозата за пациенти с множество лезии и/или метастази в регионалните лимфни възли е добра.

Реактивна хистиоцитоза

Това заболяване има две форми – кожна и системна.

  • Кожната хистиоцитоза е пролиферативно заболяване ограничено до кожата и подкожната тъкан с рядко засягане на рег. ЛВ- ли. Често се засягат лицето, ушите, носа, врата, краниците (включ. възглавничките), перинеума и скротума. Средно-възрастни до възрастни кучета са засегнати по-често. Без породна или възрастова предразположеност.
  • Системната хистиоцитоза е дисеминирана форма на кожната, която засяга кожата (висока превалетност на кожно-мукозна граница), очната, носната мукоза и периферните лимфни възли. Лезии могат да се развият също така в белите дробове, далака, черния дроб или костния мозък. Клиничните признаци са неспецифични (загуба на тегло, анорексия, конюнктивит, стертор). Системната хистиоцитоза е описана за първи път при млади до средно-възрастни Бернски планински кучета и полигенен тип на унаследяване е доказан. Породна предразположеност е документирана и при Ротвайлер, Голдън и Лабрадор ретривъри.

Диагнозата се поставя цитологично и хистологично. Имунохистохимията може да помогне за разграничаването на заболяването от грануломатозен процес и неепителотропна кожна лимфома. Клетъчни повърхностни маркери също се използват в диагностиката.

Лечение: двете форми на реактивната хистиоцитоза имат склонност да регресират спонтанно в началната фаза на забояването. Типично за заболяването е частична ремисия с последващ рецидив. Около 50% от кучетата показват частична до пълна ремисия с имуносупресивна терапия (кортикостероиди, циклоспорин, лефлуномид и доксорубицин HCl). В общия случай дългосрочната прогноза е лоша, като при повечето пациенти прогресията на заболяването води до липса на отговор към терапията).

Хистиоцитна саркома

Хистиоцитната саркома бива локализирана и дисеминирана. Локализираната е неоплазия която произлиза от едно място, обикновено крайниците. Дисеминираната саркома е заболяване със системен характер.

За първи път е описана при Бернско планинско куче. Има породна предразположеност за ротвайлер и ритривър породите. Няма данни за полова предразположеност.

Обикновено се касае за бързо-растяща мекотъканна локализирана маса. Най-често се засягат крайниците, като туморът е в близост до става, тъй като туморните клетки произлизат от дендритните клетки в синовиалната линия. Първични лезии могат да се развият още в стомаха, далака, черния дроб, белите дробове, панкреаса или централната нервна система. Повечето кучета са на средна до напреднала възраст. Клиниката е неспецифична (анорексия, загуба на тегло, летаргия), освен ако не са свързани със засегнатите органови системи: куцота и оток на засегнатия крайник; кашлица и задух(дихателна система) ; гърчове и парализа(централна нервна система). Чести лабораторни находки при презентация включват: анемия, тромбоцитопения, хипоалбуминемия и умерено до средно повишаване на чернодробните ензими. Характерна е хиперферитинемията.

Диагнозата се основава на клинична презентация, цитологично изследване на образуванието или излив от телесна кухина и хистология. Пълнa клинична характеристика на заболяването се прави с Радиографии на корем, гръден кош и аксиален скелет, ехографско изследване на корем и гръден кош.

Лечение: комбинация от радиотерапия, химиотерапия и поддържаща грижа се препоръчват за това заболяване. Нови варианти за терапия включват Т-клетъчна терапия и Ломустин.

Хемофагоцитна хистиоцитна саркома

Отделен субтиб на хистиоцитната саркома, характеризиращ се с хемофагоцитоза и Кумбс негативна регенеративна анемия е описан.

Хемофагоцитната хистиоцитна саркома споделя множество общи характеристики с хистиоцитната саркома включително породната предразположеност, клинични признаци, засегнати органови системи и агресивен клиничен ход.

За разлика от хистиоцитната саркома, която произлиза от пролифериращи интерстициални дендритни клетки, хемофагоцитната саркома е първото идентифицирано, при кучето, заболяване, което произлиза от макрофагите на далачната червена пулпа и костния мозък.

Мултиорганното засягане, типично за другите хистиоцитни заболявания при кучето, комбинирано с уникалната характеристика на хемофагоцитоза и регенеративна анемия, отделя хемофагоцитната хистиоцитна саркома като отделна нозологична единица.

Други клиникопатологични находки включват тромбоцитопения, хипоалбуминемия и хипохолестеролемия в 88%, 94% и 69% от случаите респективно.

Терапията е сходна с тази на хистиоцитната саркома.

СЛУЧАЯТ НА ТЕРЕС

Терес е мъжко куче на 4 месеца, порода Кане корсо. Кучето идва в клиниката с оплакването за външен отит, лекуван неуспешно до този момент с капки за уши. Стопаните съобщават за сърбеж в ухото, тръскане на главата и обща отпадналост на кучето.

При прегледа кучето е контактно и в добро общо състояние. Пулс, дихателна честота – в норма. Лигавици – розови. Без данни за дехидратация. ВТТ – в норма. ВНК – в норма. При отоскопия в дясното ухо се установяват няколко мекотъканни възелчета с розова гладка повърхност. Подробен отоскопски преглед на вътрешността на ушния канал е невъзможен. Направена е ТАБ от образуванието

 

Диагнозата е хистиоцитома. Терапия не е започната на този етап.

В курса на заболяването възлите се увеличиха на брой и размер и започнаха да се възпаляват. Кучето проявяваше постоянен сърбеж в областта. Разви се външен отит, поради локализацията на неопластичния процес.

Вторичните усложнения бяха контролирани с локално прилагане на медикаменти , ежеседмични промивки на ушния канал с физиологичен разтвор, двукратен курс с Амоксицилин/клавулонова киселина в доза 13 мг/ кг за по 2 седмици на 3-та седмица от диагностицирането на заболяването и на 10-та седмица от диагностицирането на заболяването.

Развитие на лезиите

Пациентът се възстанови от заболяването напълно!

В хода му, пациентът беше лекуван хирургично от пролапс на жлезата на третия клепач (“Cherry eye”) и консервативно от травматична руптура на единия тестис. Тези заболявания нямат клинично отношение към гореописания проблем.